1. Какво представляват опасните вещества?
„Опасните вещества“ обикновено са химични вещества или метали, които поради своите физични свойства представляват непосредствена опасност и могат да доведат до сериозно нараняване или смърт вследствие на най-различни причини. Някои от тях могат да причинят нараняване само при контакт, докато при други вредите могат да бъдат предизвикани чрез химична реакция с други вещества.
2. Какви видове опасни вещества има?
Опасните вещества могат да бъдат групирани в четири основни категории:
- пряко нараняващи вещества, които могат да предизвикат вреда със или без предварителна химична реакция,
- водочувствителни материали, които реагират с вода или пара и създават топлина или запалими/експлозивни газове,
- оксидиращи агенти, които произвеждат кислород, било то естествено или при излагане на топлина, като по този начин увеличават риска от пожар или експлозия, както и
- токсични вещества, които отравят системата при вдишване, поглъщане или абсорбиране чрез кожата.
Някои вещества могат да бъдат класифицирани в повече от една от тези категории и, следователно, представляват дори по-големи рискове.
3. Къде е възможно да се попадне на тях?
На опасни вещества попада най-често персоналът, извършващ товаро-разтоварни дейности на пристанища, вътрешни депа за митнически формалности, летища и някои нефтени инсталации.
4. Как стои въпросът с фумигантите?
Фумигантите са опасните вещества, с които най-често може да се сблъскате. Те се използват за прочистване на контейнерите от вредители като гризачи и насекоми. Фумиганти често се използват, преди контейнерите да бъдат изпратени за ЕС. Ако контейнерите не бъдат правилно проветрени при пристигането им, изпаренията могат да представляват сериозна опасност за длъжностите лица, които работят с тях. Съществуват три често срещани вида фумиганти, всеки от които е свързан със специфични опасности:
Метилбромид (бромометан): силно токсичен химикал, който широко се използва като фумигант, особено при контейнери с почва или дървен материал. Макар че метилбромидът е силно токсичен, симптомите на отравяне могат да се развият едва след няколко часа. Те включват:
- изгаряния на кожата от продължителен контакт с течната форма на химикала,
- масирано натрупване на течност в белите дробове от вдишването на пара,
- увреждане на мозъка, на нервната система и евентуално на бъбреците.
Дори краткотрайна експозиция на изпарения на метилбромид може да причини неразположение, включително главоболие, възпаление на очите, стомашни болки и изтръпване на краката. Тези последици могат да траят няколко дни, но сериозността им зависи от концентрацията и от продължителността на експозицията. Дълготрайната експозиция на метилбромид може да доведе дори до смърт.
Алуминиев фосфид (фосфин): пелетите и таблетките от алуминиев фосфид се използват за фумигация на контейнери с храни, тютюн и други малотрайни стоки, докато се превозват. По време на пътуването пелетите или таблетките се разлагат, като отделят фосфинов газ, който унищожава вредителите и след това се разсейва в рамките на две или три седмици. Опасност възниква, когато:
- не са изминали две или три седмици след фумигацията, или
- пелетите или таблетките са поставени в изолирана зона, в която не могат да се разложат ефективно, или
- липсва или не е на разположение документация за дейностите за фумигация.
Понякога се внасят неправилно фумигирани контейнери от Африка, Южна Америка и Близкия и Далечния Изток. Фосфиновият газ е безцветен, но има неприятна миризма, напомняща за развалена риба. Ако бъде вдишан, той може да възпали дихателните органи и да засегне централната нервна система. Симптомите включват треперене, гадене, повръщане, главоболие и стомашни болки. Тежките случаи могат да доведат дори до кома или смърт.
Хидроген цианид: този фумигант не се използва толкова широко, колкото метилбромида и алуминиевия фосфид, но е особено опасен. Миризмата му напомня за бадеми. Дори при ниски концентрации може да предизвика замаяност, гадене, главоболие и стомашни болки, като води до безсъзнание и парализа. Вдишването на големи концентрации може бързо да доведе до смърт.
5. Как стои въпросът с химичните вещества?
Освен фумигантите може да има и други химични вещества в опасни количества в контейнери, които са били запечатани дори за кратки периоди от време. Те могат да бъдат причинени от течове от товара (видими или невидими) или от химична реакция между стоките.
В приложението към Директива 2006/15/ЕО на Комисията от 7 февруари 2006 година е предоставена подробна информация относно индикативните гранични стойности на професионална експозиция за цял списък от често срещани химични вещества, заедно с техните EINECS номера (номера по Инвентаризационния списък на Европейската общност на съществуващите търговски химични вещества) и CAS номера (номера, определяни от Службата, предоставяща обобщена информация за химичните вещества), за да се подпомогне идентификацията.
Ако някое от тях бъде открито или ако в MSDS е посочено, или ако вие подозирате наличието на някое от тези вещества, следва да направите допълнителна консултация и да не влизате в контейнера, докато не получите потвърждение, че това е безопасно. Помнете, че освен парите някои химични вещества също лесно могат да бъдат абсорбирани чрез кожата.
Прилага се Регламент (ЕО) № 24/1998. Комисията редовно публикува също така актуализирани списъци с пределно допустими стойности чрез допълнителни директиви. Настоящата действаща директива е Директива 2007/30/ЕО.
Пределно допустимите стойности се преразглеждат в резултат на допълнителни изследвания и опит. Вие трябва да следите както директивите на Комисията, така и своето национално законодателство за актуалните допустими стойности на експозиция.
6. Какво може да се направи за намаляване на рисковете?
Операциите по фумигация се контролират много стриктно. Някои видове фумиганти са забранени и трябва да се предприемат предпазни мерки за свеждане до минимум на рисковете от влошаване на здравето. Трябва да стоите на голямо разстояние от контейнерите, когато се извършват операции по фумигация. Повечето вносители оставят контейнерите отворени за около един час, след като пристигнат, за да могат да излязат изпаренията. Не предприемайте отваряне на никакъв контейнер или влизане, докато вносителят (или неговият агент) не ви каже, че това е безопасно. Ръководителите на персонала, който се занимава с операции на закрито, трябва да направят оценка на рисковете и да предприемат съответните необходими предпазни мерки за безопасност. Цялата работа във всеки един момент трябва да се извършва по безопасен начин.
7. Какво трябва да направя, ако се почувствам зле?
Ако усетите някакво неразположение, докато работите в контейнер или проверявате някакви вещества, незабавно преустановете работа и напуснете зоната. Също така трябва да потърсите медицинска помощ — дори да усещате, че сте се възстановили — и да докладвате за инцидента.
8. Как стои въпросът с другите опасни вещества?
За някои видове опасни вещества се изискват специални мерки за складиране. Например водочувствителните материали трябва да се съхраняват във водонепропускливи контейнери и понякога се съхраняват в масла, ако са особено чувствителни (напр. натрий). Никога не трябва да се държат в помещения с автоматични спринклерни противопожарни системи.
Оксидиращите агенти винаги трябва да се съхраняват далеч от течности с ниска температура на възпламеняване, като масла. Както оксидиращите агенти, така и течностите с ниска температура на възпламеняване трябва да се съхраняват далеч от източници на топлина. Тъй като оксидиращите агенти отделят кислород, конвенционалното противопожарно оборудване, което разчита на тлеене, може да не е ефективно.
Ако трябва да работите в близост до опасни вещества, трябва да носите подходящо защитно облекло. Никога не трябва да докосвате, вдишвате или вкусвате нещо, за което подозирате, че е опасно.
Помнете: най-ефективният начин за понижаване на рисковете е чрез избягване на опасните вещества.
