Проби могат да се вземат за най-различни цели, включително:
- тарифно класиране,
- определяне на произхода,
- изчисляване на акцизите,
- установяване наличието на маркери в течни горива,
- определяне на съдържанието на денатуранти в спирт и спиртни напитки,
- установяване на наркотични и други психоактивни вещества,
- контрол на стоки и технологии, които подлежат на международна забрана и ограничителни мерки,
- безопасност за потребителите,
- опазване на околната среда:
Митническият контрол е необходим за предотвратяване на износа на опасни и/или незаконни отпадъци в трети държави. В някои случаи е необходимо вземане на проби и анализ на отпадъците.
Пробите могат да бъдат изпратени за анализ в лаборатория или да бъдат изследвани незабавно като се използва мобилна лаборатория или полеви тест посредством мобилна диагностика.
Методът за вземане на проби зависи от:
- целта на вземането на проби,
- типа на стоките или артикулите,;
- еднородността на стоките или артикулите,
- големината на пратката от стоки или артикули.
Пробата следва да бъде представителна за цялата партида илипратка.
За митнически цели представителните проби следва да се вземат в съответствие с Митническия кодекс на Съюза или допълнителни действащи митнически разпоредби (когато се проверяват или се вземат проби само от част от стоките, включени в митническата декларация, счита се, че резултатите от частичната проверка или от анализа или изследването на пробите важат за всички стоки, включени във въпросната декларация: вж.
Митническия кодекс на Съюза, член 190).
За целите на облагането с акцизи пробите за изследване се вземат в съответствие с дадените препоръки в раздел 3 „
Процедури за вземане на проби“ или в конкретните
карти за процедурите за вземане на проби. Дадените препоръки за целите на облагането с акцизи обикновено могат да се използват за проби, които са взети за други цели, освен ако има други правила.
За повечето стоки няма специални правила за вземане на проби. Такива правила има само за някои стоки: когато случаят е такъв, съответните разпоредби се прилагат с предимство пред общите правила в настоящото ръководство.
Еднородна партида е стока, на която съставът или физичните характеристики на товарите са едни и същи в рамките на продукта. Примери за еднородни продукти са бистри разтвори или други течности без суспендирани частици, прахове или гранули с еднакви частици и цвят, консервни кутии, пълнени с определени зеленчуци, с един и същ производствен номер. В тези случаи няма значение откъде ще се вземе пробата и това може да бъде направено от удобно място. Проблемът е, че невинаги може да е ясно, че партидата не е еднородна.
Например пълна с маслиново масло цистерна изглежда като еднородна. Въпреки това на дъното на цистерната може да се натрупа утайка, която е съществена част от маслото, и то няма да е еднородно. Ако не е ясно дали дадена стока е еднородна, трябва да я разглеждате като разнородна.
Ако дадена стока се състои от повече от една еднородна партида, трябва да установите размера на всяка партида и да вземете представителни проби от всяка от тях.
Нееднородна партида е стока, на която съставът или физичните характеристики на товарите в рамките на продукта се различават.
Примери са разтвори със суспендирани частици, гранули с различни размери и цветове, консервни кутии, пълнени с определени зеленчуци, с различни производствени номера. В тези случаи не е достатъчно вземането на проба от едно място. От съществено значение е да се вземе проба, която е
представителна за цялата партида.
Трябва да вземете първични (точкови) проби от различни места в рамките на цялата партида. Крайната проба трябва да се създаде от съвкупността на първичните проби.
В идеален случай вземате проби от всяка опаковка, за да гарантирате, че пробата Ви е представителна за цялата партида. Това обаче е практически невъзможно и би довело до вземане или нарушаване на твърде голяма частот партидата. Затова е необходимо да се прилага скала на изследване, чрез която да се постигне най-представителната проба при свеждане до минимум на последиците за стоките.
Съществуват много различни скали на изследване, основани на статистическа методика на вземане на проби и на практическите особености на вземането на проби от търговски пратки. Целта им е да се гарантира, че когато се изследват стоки или се вземат проби от тях, се избира достатъчен брой с цел гаранция, че резултатът е представителен за цялата партида. Скали на изследване могат да се прилагат както за партидата като цяло, така и за подпартиди и/или вътрешни опаковки.
Подробни скали на изследване могат да се намерят в търговски организации и в някои регламенти на ЕС (напр
Регламент (ЕО) № 152/2009 на Комисията), където целта е да се определи качеството на продукта или да се гарантира отсъствието на химически или биологични замърсители. Тези скали обикновено са много по-строги от предназначените за определяне на данъчния статус на стоките или класирането им. Това показва, че няма окончателна „правилна“ скала на изследване. По-долу са дадени серия от примери и трябва да обърнете внимание на следните положения, когато определяте най-подходящата скала за конкретно изследване:
- Каква е общата нетна маса на партидата?
- Каква е общата стойност на партидата?
- Какъв е общият брой на опаковките или единиците в партидата?
- Какъв е минималният необходим обем на извадката?
- Има ли вероятност продуктът да е произведен/преработен продукт с еднаква консистенция във всички опаковки?
- Ако не е произведен продукт, има ли вероятност за големи вариации между образците?
- Каква е целта на анализа?
Целта Ви при разглеждането на тези въпроси е да решите как по най-добър начин да получите представителна проба. Когато вземате решение коя скала да използвате, проверете националните указания на своята държава, за да видите дали Вашата администрация не препоръчва конкретна скала за вида стоки или за конкретната цел, за която се взема пробата.
Деклараторът има право да присъства на изследването и на вземането на пробите, като обикновено пробите се вземат в присъствието на декларатора или негов представител. Митническият служител може да взема проби без присъствието на декларатора, проверяваното лице или техни представители, ако те изберат да не присъстват.
Когато считат за целесъобразно, митническите органи могат да изискат присъствието на декларатора или негов представител по време на проверката на стоките или на вземането на проби, за да им осигурят необходимото съдействие с цел улесняване на въпросната проверка или вземане на проби (вж.
Митнически кодекс на Съюза, член 189).
Според нуждата те трябва да предоставят активна помощ на митническите органи, за да се улесни операцията по вземане на проби, включително:
- подробна информация за естеството на стоките, от които ще се вземат проби,
- информационни листове за безопасност на материалите (MSDS), ако на разположение има такива,
- работна ръка,
- оборудване за разтоварване/натоварване,
- инструменти и т.н.
Ако деклараторът откаже да участва в операцията по вземане на проби или да назначи лица, които са способни да окажат необходимото съдействие, митническите органи трябва да определят срок за изпълнение на техните изисквания.
Ако въпросният срок не бъде спазен, можете да вземете пробата за сметка на декларатора и на отговорност на декларатора, като при нужда използвате услугите на компетентно лице или друго лице, назначено в съответствие с приложимите правила (вж.
Митнически кодекс на Съюза, член 189). В тези случаи операциите по вземане на проби ще бъдат също толкова валидни, както и ако са извършени в присъствието на декларатора или проверяваното лице.
Ако операцията по вземане на проби е свързана със сериозни рискове за безопасността или се изисква използването на специално оборудване за вземане на проби и/или предпазни средства, пробите могат да бъдат взети от други квалифицирани или специално обучени лица под ваш надзор (вж.
Вземане на проби от опасни товари).
По силата на член 134 от Митническия кодекс на Съюза се осъществява митнически контрол във връзка с „опазването на здравето на хората и на животните, защитата на растенията и опазването на околната среда“. В някои държави членки този контрол във връзка с опазването на здравето на потребителите, опазването на околната среда и обществената безопасност се извършва от митниците, а в други държави – от отделни органи. В тези случаи може да има необходимост от по-сложни процедури за вземане на проби / формиране на извадки, затова трябва да направите справка в националните указания и европейското законодателство, когато това е целесъобразно.
Трябва да разгледате внимателно цялата налична информация за стоките, които предстои да инспектирате/проверявате, включително придружаващата стоките документация: напр. информационни листове за безопасност, фитосанитарни сертификати.
Ако придружаващите документи съдържат международно признати символи и маркировки, обозначаващи нивото на опасност, свързана с обработката на стоки, трябва да спазвате тези инструкции. Важно е също така да запознаете с тези рискове всички лица, които работят със стоките.
Компетентните митнически служители трябва да са наясно със значимостта на тези символи и маркировки. Тези символи и маркировки предоставят полезни данни за мерките за безопасност, които трябва да бъдат взети, личните предпазни средства, опаковките и изискванията за транспортиране и съхранение.
Маркировките са следните:
Тези символи и маркировки трябва да бъдат поставени върху опаковките на добре видимо място.
Когато деклараторът или стопанският субект не може да предостави валидни и автентични данни относно естеството на стоките, вземането на проби трябва да се извърши изключително внимателно. В такива случаи трябва да считате стоките, от които ще вземате проби, като
опасни.
Не бива да вземате проби от следните стоки:
- радиоактивни вещества,
- изключително токсични вещества,
- продукти в газообразно състояние и втечнени газове,
- експлозивни продукти,
- потенциално опасни биологични материали.
Списъкът със стоки, от които митническите служители не трябва да вземат проби, варира според държавата членка и компетентността на митническия служител. Обикновено горепосоченият списък е правилният.
Проби от тези видове стоки могат да се вземат единствено от компетентните държавни органи или от външни организации и лица, които са обучени или лицензирани да вземат проби от такива стоки.
Трябва да съберете данни за местоположението на стоките в складовото съоръжение или в превозните средства, които ги транспортират, за вида на транспорта, за капацитета и обема за съхранение, за лекотата на достъпа до стоките, възможните опасности, свързани с придвижването на стоките и т.н.
Когато сте изпълнили тази задача, трябва да сте съвсем наясно с:
- необходимото оборудване и работна ръка, които ще се използват при разтоварването и преместването на стоките,
- видовете инструменти за вземане на проби, които ще се използват,
- видовете и броя контейнери за съхранение на проби, които ще се използват,
- необходимото допълнително оборудване и принадлежности за операциите по натоварване/разтоварване и т.н.,
- допълнителните мерки за безопасност и средства за лична защита в зависимост от ситуацията и естеството на стоките.
В долупосочените случаи Ви съветваме да не вземате проби/извадки, но ако това все пак е наложително, следвайте представените по-долу препоръки за всеки отделен случай:
- Когато вземането на проба/извадка съдържа големи рискове по отношение на безопасността на това действието:
Препоръчва се пробите/извадките да бъдат вземани от декларатора или негов представител. Проба/извадка може да бъде взета и от подизпълнител специалист под митнически надзор (вж. параграфа за процедурата за вземане на проби/извадки при
опасни стоки);
- Когато стоките са в малки количества или имат много висока стойност:
Можете да се допитате до лабораторията за минималния необходим обем на пробата/извадката или по възможност да използвате безразрушителен анализ. Ако пробата/извадката може да се върне без промяна след изпитването, следва да уведомите декларатора;
- Когато вземането на проба/извадка съдържа риск от влошаване на стерилното състояние на стоките или от нарушаване на други специални изисквания:
Стоките може да бъдат преместени под митнически надзор до обекта на вносителя или до друго място, където пробата/извадката може да се вземе при подходящи условия.
При вземането на пробите / формирането на извадките е важно да се обмисли делът от пратката, който изследвате.
Например в случай на относително малки пратки може да е необходимо да вземете по-малки проби/извадки (при спазване на изискванията за минималния обем), за да се избегне вземането на прекомерно голям дял от пратката. Ако се съмнявате, консултирайте се със своята лаборатория.
Проверете дали стоките, от които ще вземате проби/извадки, са от една и съща производствена партида. На етикетите на опаковката може да има сведение дали пратката съдържа различни производствени партиди или дати и дали качеството на продуктите в различните партиди е различно. Ако това е така, трябва да се вземат отделни проби/извадки от различните партиди. Винаги трябва да се проверяват целостта на опаковките и срокът на годност. Не вземайте проби/извадки от продукти, чиито срок на годност е изтекъл или скоро ще изтече.
Опаковките за продажба на дребно, които са взети като проби/извадки, трябва да не се отварят, а съдържанието им трябва да не се премества в други контейнери за съхранение на проби/извадки. Тези проби/извадки трябва да бъдат етикетирани направо като крайни проби/извадки. Пробите/извадките се опаковат и пломбират/запечатват в съответствие с изискванията за опаковането. Трябва да се внимава да не се изтрие или скрие информацията на оригиналната опаковка.
Вж.
Третиране на пробите – опаковане;
система за разделяне на пробите.
Вие следва:
- да изберете уреди за вземане на проби и опаковки за съхранение на пробите, които са подходящи за вида стоки, от които предстои да се вземат проби,
- да проверите целостта и изправността на всеки пробоотборник, който ще използвате. Не трябва да използвате дефектни или повредени инструменти за вземане на проби или такива с липсващи части, тъй като това може да е опасно или да компрометира взетите проби,
- да проверите дали инструментите за вземане на проби са чисти и сухи. Ако е необходимо, трябва да бъдат осигурени подходящи материали за почистване (почистващи препарати, органични разтворители и т.н.) и подсушаване на инструментите преди и след вземането на проби,
- да осигурите наличието на достатъчно контейнери за съхранение на пробите за целите на операцията по вземане на проби. Препоръчва се да разполагате с резерв от около 10 % от обичайния брой на нужните контейнери. Контейнерите трябва също така да бъдат чисти и сухи и да разполагат с необходимите запушалки (тапи) или капачки и други изисквани консумативи,
- да се снабдите с необходимите средства за избърсване и попиване на разлети течности, включително напр. подходящ сорбент за възможни разливи на масла.
Ако решите, че не можете да извършите операцията по вземане на проби задоволително, защото не разполагате с подходящо оборудване или поради други обстоятелства, можете да изискате от декларатора да извърши вземането на проби под ваш надзор.
Това важи също така в случаи, в които пробите от опасни товари се вземат от експерт по вземане на проби от опасни товари (вж. процедурата за вземане на проби от
опасни товари).
Снимковите доказателства могат да бъдат особено полезни, ако има голям обем информация за пакетите или визуално откриете някаква нередност.
Фотокопия
На най-елементарно ниво това може да означава просто да се вземе образец от пакета и да се постави в копирната машина. В такъв случай следва да номерирате страниците на фотокопията и да ги обозначите като „приложения“ към вашия доклад. Това може да е особено полезно, ако не можете да определите езиците на опаковките за продажба на дребно.
Цифрови снимки
Цифровите снимки често предоставят повече детайли и могат да бъдат полезни при обясняване на начина, по който стоките са били подредени или опаковани. Те могат да бъдат приложени към вашия доклад.
Отбележете обаче, че, освен ако има ясна одитна следа, те не могат да бъдат приети като доказателство в съдебно дело. Консултирайте се с вашите национални указания по отношение на приемливите снимкови доказателства.
